Гражданското участие в опазването на околната среда

Гражданското участие в опазването на околната среда

 

По проект „Подобряване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката и законодателството свързано с опазването на околната среда“, финансирана по Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Водеща организация по проекта е Сдружение „ВОБ – Вяра, Образование и Бъдеще“ и партньор – Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС).

 

Използването на Интернет може да се приложи успешно в България в процеса на гражданското участие във формулирането, изпълнението и мониторинга на политиката законодателството в опазването на околната среда.

 

Електронни страници на правителствени агенции

 

В много европейски държави администрацията е задължена да публикува законопроекти и информация за тях на електронните си страници. Добър пример за това дават Великобритания и Унгария.

Този модел позволява да бъде информирана голяма част от обществото за разработвания нормативен текст и подсигурява участие в процеса и изразяване на мнение на повече заинтересовани лица в сравнение с тези, които участват в публични дебати или работни групи. При използването на този модел се прилага единен формат за публикуване на граждански коментари и мнения, което улеснява следенето и оценяването на адекватността на получените предложения, както и помага за идентифицирането на проблемите, които могат да се появят на етап имплементация на нормативната уредба.

Моделът се използва също за информиране на гражданите и за консултиране със заинтересованите страни за конкретен нормативен документ или по казус, свързан с регулации и политики на администрацията.

Моделът се прилага през отделна секция в уебсайта на конкретното министерство или агенция. От една страна, моделът може да се приложи при започване на работата по законодателния процес. Тогава се излагат данни и материали по проекта или казуса с цел по-добра информираност и предоставяне на време за подготовка на гражданите, желаещи да участват в общественото обсъждане или в работни групи. От друга страна, моделът се прилага и след изработването на конкретния законопроект, като се провеждат обществени обсъждания и се получават коментари от гражданите в електронна или в писмена форма по цялостния документ или по конкретни аспекти, текстове и членове.

След провеждане на консултациите добра практика е да се предоставя обратна връзка по гражданското участие и ефекта от него върху нормативния документ под формата на обобщен доклад, публикуван електронно.

Важно за успешното прилагане на модела е администрацията да информира обществото за процеса своевременно, да поддържа актуална информация за процедурата, както и да разгледа всички получени коментари и да произведе доклад за обратна връзка по тях.

Гражданските организации могат да помогнат за имплементацията на модела, като популяризират процеса, промотират електронната страница, представят колективни мнения и препоръки по обсъждането, особено на мнения от по-изолирани обществени групи. Основните разходи на администрацията по прилагането на този модел на публично участие са свързани със създаването и поддържането на електронна страница за целите на процеса.

 

Централизирани електронни портали

 

В допълнение към публикуване на отделни електронни страници някои правителства разработват централизирани електронни портали и бази данни. Чрез тях се гарантира гражданското участие на глобално ниво, както и получаване на информация и участие в обсъжданията.

ЕС има разработен портал  Your Voice in Europe за събиране на граждански коментари и гледни точки по политики на съюза, дискусии по наболели и текущи казуси, онлайн връзка с европейски лидери, министри в европейския парламент и други агенции. Великобритания, Естония и Унгария успешно прилагат тази практика като модел на гражданско участие. Този тип инструменти се използва основно за информиране на обществото за текущи дейности и регулации, подети от различни министерства и публични агенции в централизирана единна система. Тези платформи се използват също и за обществено обсъждане, обмен на информация и дебати.

Често публикуването на нотификации и информация на централизираните платформи се провежда паралелно със същата дейност на отделни електронни страници на министерства и агенции. Платформите се използват от администрацията за споделяне на информация, данни и планове, както и при стартиране на законодателен процес и организиране на обществено обсъждане, дискусии, петиции и дебати по конкретни казуси или нормативни документи. Централизираният портал се актуализира заедно с актуализациите на отделните институционални електронни страници. Администрацията е длъжна да подсигури хармонизация на информацията, мониторинг на получените граждански коментари и изработването на доклад за обратна връзка в отговор на гражданското участие.

НПО секторът може да спомогне разработването и развитието на портала чрез промотиране на процеса и събиране на коментари, менения и препоръки от своите членове и представяне на колективни коментари.

На практика има няколко основни категории

 

модели на гражданско участие в законодателния процес

 

за опазване на околната среда, които администрацията и гражданските организации могат да прилагат:

  • Достъп до информация – създаване на електронни портали и регистри, публикуване на информация на официални страници на правителството и подопечни агенции, разпространяване на информация по медиите, портали и вестници на НПО и др.
  • Консултации – публикуване на покана за консултации посредством гореспоменатите информационни източници, обществени изслушвания, конференции, публични дискусии и дебати, граждански съвети, фокус групи, онлайн събития за въпроси и отговори, експертни панели и дискусии, запитвания по имейл списъци и др.
  • Активно участие и диалог в междусекторни работни групи, експертни срещи, електронни форуми и др.

 

Използването на един тип модели не изключва прилагането и на други модели. Паралелното използване на различни модели на участие е препоръчително и се явява честа практика, като по този начин в процеса се включват повече заинтересовани страни.

Така например публикуването на законопроекти за събиране на граждански коментари и мнения може да бъде съчетано с организиране на публични дебати за изслушване на мнения, провеждане на дискусии и намиране на по-добри решения по различни казуси посредством диалог и активно участие от страна на заинтересованите страни.

Друг аргумент в полза на паралелното прилагане на различни модели на участие е фактът, че не всеки гражданин (или гражданска организация) има възможност, способност и право да участва на всеки етап в процеса или да се възползва от всеки съществуващ модел на участие. А паралелното прилагане разширява обхвата на целевата група от граждани, участващи в процеса.

Добра практика е процесът на гражданско участие да остане активен и отворен, докато е възможно да се правят поправки по нормативните текстове, дори и след изпращане на документа за правителствено одобрение. В рамките на един политически цикъл моделите могат да бъдат прилагани колкото е необходимо, в зависимост от вида и тежестта на нормативния документ.