Препоръки за въвеждане на конкретни мерки в България за подобряване гражданското участие в опазването на околната среда
По проект „Подобряване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката и законодателството свързано с опазването на околната среда“, финансирана по Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Водеща организация по проекта е Сдружение „ВОБ – Вяра, Образование и Бъдеще“ и партньор – Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС).
Общата правна рамка на участието на българските граждани в процеса на вземане на решения, засягащи околната среда е заложена в Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Необходими са обаче допълнителни конкретни мерки за оптимизиране на гражданското участие в опазването на околната среда в България.
Консултативни органи
В повечето европейски държави основна роля във взаимоотношенията между администрацията и неправителствения сектор имат консултациите и консултативните органи: съвети, онлайн платформи и други, чиято цел е да проучат интересите и да съберат предложенията на заинтересованите страни по конкретни казуси. Заинтересовани страни в процеса мога да бъдат: органи на централна, областна и местна власт; структури на гражданското общество – социални партньори, организации на работници и работодателски организации, организации с нестопанска цел, общности и неформални групи граждани.
След анализ на публично достъпната информация, може да се направи извод, че у нас липсват явни критерии и процедури за избор на представители на гражданското общество за членове на консултативни съвети. Това дава възможност председателите сами да избират членовете, което от своя страна пречи на адекватното представителство, прозрачността и отчетността.
Вътрешното законодателство не гарантира ефективното гражданско участие в управлението, заложено в редица международни и европейски стандарти, като води до съществени ограничения при обсъжданията и консултациите във вземането на решения по конкретни публични политики.
Консултативните съвети в организационна си част също страдат от многобройни проблеми, свързани с отчетността на администрацията на централно и местно ниво. Голям недостиг в организационната култура е и липсата на обратна връзка по предложенията на гражданите, като не се отчита каква информация е взета под внимание или какви са причините за отхвърляне на конкретни идеи и препоръки. Именно липсата на мониторинг и отчетност поставя в сянка качествените граждански разработки, което поставя под въпрос взаимодействието между институциите и гражданските структури в обществените обсъждания.
Развитието на интернет и технологичния подем, които предоставят неограничени възможности в сферата на общуването между правителствения и гражданския сектор, остават на заден план и са слабо оползотворени в реализацията на качествени дебати за постигането на добри политики в България.
Следвайки добрите практики на останалите страни от Европейския съюз, първата стъпка за постигане на стабилно неправителствено присъствие в законотворческия процес е разработването на
единен документ, който да гарантира участието на гражданите
в консултациите с държавните органи. По този начин ще се постигне диалог между изпълнителната власт и различните заинтересовани страни в изготвянето на политики. Документът трябва да определи правилата за взаимодействие между нестопанските организации и администрацията, процедурите за осъществяване на обществените обсъждания, отчетността, прозрачността и основните ценности и принципи за постигане и гарантиране на гражданското участие в управлението на държавата.
Осигуряването на достъп до стандартизирана информация за текущи и предстоящи обсъждания, графици за проектни нормативни актове, стратегии и планове за действие ще предостави ясна картина на цялостната политика на гражданите и неправителствения сектор. Чрез публикуване на протоколите от заседанията и годишните отчети за дейностите в сферата на околната среда, ще се гарантира мониторинга и прозрачността, необходими за постигането на качествени политики.
Гражданско участие на местно ниво
През последните години в България от изключително значение е проблемът с мръсния въздух, особено в големите населени места и най-вече в София. Поради изключително вариращият брой на населението на различните общини в страната, в най-големите общини като София, Пловдив, Варна и Бургас, предложенията за опазване на околната среда следва да се разглеждат на ниво район и отговорната администрация да е кметството на съответния район. Добре е тези предложения да се внедрят най-напред големите общини предвид високите им бюджети.
Основният начин за стимулиране на гражданско участие в процеса за устойчивост и опазване на околната среда по модела на Хага е предоставянето на безвъзмездни общински средства за изпълнението на значими идеи. Освен средства за откриване на банкови сметки, консултантски или правни услуги, свързани с реализацията на идеята, трябва да се предоставя финансиране и за самата реализация, за стоки и услуги.
Всяка община следва да задели начален и адекватен бюджет за насърчаването на тази инициатива и да определи коректно средствата, които се полагат на един проект, според неговия размер и значимост. Трябва да се поставят достижими и измерими цели: намаляване на замърсяването на въздуха, озеленяване на определени площи и други. При неизпълнение на целите, общините следва да намаляват бюджета за този тип гражданско участие, а при изпълнение той да бъде увеличаван след широко обсъждане с гражданското общество и обсъждане на реални възможности за бъдещо разширяване на инициативата.
Граждански инициативи свързани с озеленяване на неизползвани и незастроени площи са от изключително значение за големите градове като София и Пловдив, където проблемът със замърсяването на въздуха е огромен.
Изграждането на съседска мрежа от възобновяеми енергийни източници е „зелена” идея, която би била трудно приложима в големите градове, но е по-добре да се прилага в по-малките общини. В нашето общество има много съвестни граждани с практични „зелени” идеи, които имат нужда от малко финансова и административна помощ, за да ги реализират.
Друг изключително важен елемент за подпомагане на гражданското участие е осигуряване на административна подкрепа за гражданските проекти. Всяка община трябва да номинира служители, които да са на разположение на гражданите, реализиращи проекти. Тези служители ще предоставят необходимата нормативна база и тълкуването ѝ, ще отговарят на въпроси, ще съдействат при подаване на молби за разрешителни, при възникнали казуси и много други.
Реализирането на такава инициатива ще подобри не само качеството на околната среда, а също ще е сигнал към гражданите, че местните власти се интересуват и търсят техните идеи за устойчиво развитие.
Интернет платформа
Интернет е основен инструмент за достигане до по-широката общественост, който би подпомогнал активизирането и участието на гражданския сектор в процесите на формиране, осъществяване и мониторинг на политиките за опазване на околната среда. Онлайн платформа към Изпълнителната агенция по околна среда ще създаде необходимите условия за постигане на иновативни решения, чрез интерактивна комуникация с неправителствения сектор.
Онлайн платформа ще предоставя и гарантира основните принципи на гражданското участие в процесите на вземане на решения на публични политики – информираност, прозрачност, консултации, обратна връзка, мониторинг и контрол. С разработването на подобна платформа към Изпълнителната агенция по околна среда ще се постигне активизиране на гражданския сектор и ще се повиши партньорството между заинтересованите страни и административните структури на изпълнителната власт в сектора опазване на околната среда.
С изграждането на адекватна и добре поддържана онлайн среда ще се открие и възможност за осъществяване на граждански мониторинг и контрол върху дейността на Изпълнителната агенция по околна среда, което е предпоставка за добро управление. Достъпът до информация като отчети, протоколи от заседания, очаквани резултати, предприети действия в дадена посока дава възможност за извършване на оценка на действията и ефективността на администрация, като по този начин участие в процесите на вземане на решения ще вземат не само заинтересованите страни, но и други независими институции.
Разработването и имплементирането на мобилни приложения към интернет платформата ще предостави възможност на всеки гражданин да подава сигнали за нередности, както и опция всеки потребител да се информира за текущи европейски и национални предписания и да осъществява мониторинг за тяхното спазване. Конкретен пример, за подобно наблюдение в реално време могат да бъдат предписанията на Регламент (ЕС) 2018/965, във връзка с мониторинг и докладването на въглеродни емисии и разхода на гориво на нови тежкотоварни превозни средства. Чрез мобилно приложение гражданите ще могат да проверят дали за всеки тежкотоварен автомобил или автобус, който попада в изискванията на Регламента, са подадени необходимите данни от страна задължените лица. Мобилното приложение следва да е свързано с държавни регистри, които да проверяват дали е извършена необходимата отчетност. Ако системата покаже, че такава е задължителна и все още не е извършена, то гражданинът по лесен начин може да подаде сигнал към администрацията. Това допълнително би помогнало на България в отчитането й към ЕК относно разпоредбите в Регламент (ЕС) 2018/965 за мониторинг и докладване на въглеродните емисии.
